Ню Йорк...и как ще ги стигнем хамериканците
По едно щастливо стечение на няколко обстоятелства се отзовах в Ню Йорк. Не съм го мечтал, не съм го сънувал, нито пък превъзнасям Америка. Но се зарадвах че ми се случва. Достатъчно съм пътувал къде ли не, за да не се вълнувам кой знае колко от поредната възможност да се отдалеча от България и от близките ми хора. Заради това и закрачих по улиците на Ню Йорк с едно спокойно и ведро безразличие. Душевно равновесие, което минимално криви реалността около теб, и ти позволява да наблюдаваш без да си пристрастен и да взимаш страна. Наричат го още "отворен ум".
Първото, което наистина впечатлява в Ню Йорк, разбира се, са небостъргачите. Някои от тях те карат да изкривиш назад врат гледайки нагоре по начин, по който никога досега не ти се е налагало да гледаш. Буквално ти пада шапката. Скъпи и неприлично дълги лимузини, луксозни магазини, тълпи от туристи.
Добре, това ли е Америка? Ние в KLETA MAIKA BULGARIA по това ли трябва да се равнявамe? Чета из интернет информация за поредния небостъргач на мястото на ударените през 11-ти септември... Той струва 6 000 000 000 долара. Тука, както казват, и срещу тях да тичаме, пак не можем да ги стигнем. Но, наистина, това ли е Америка?
Минавам покрай един от многото театри по Бродуей... постановка, в която играят.... Гандалф (Йън МакКелън) и капитан Жан Лук Пикард на Ентерпрайз от Стар Трек (Патрик Стюърд). Сюрреалистично, нали?... В една постановка на един от многото театри на Бродуей. Заглавието е загадъчно: "Земя без мъже". Извинете, но от кой филм ще подберат оръжията? Магически жезли ли ще са, или лазерни бластери? Всъщност исках да кажа - тук на всеки ъгъл играят световни актьори... свирят световни музиканти, дори в малките джаз-клубчета. Изобщо не споменавам за Карнеги Хол и Медисън Скуеър Гардън...
Междувременно, заглеждам реклама на няколко мюзикъла на Дисни, които са феноменално направени като сценография, декори и изобщо - всичко. Какво ли ми става? Ама аз мразя мюзикъли по принцип... Камо ли пък на Дисни. Но тези са толкова изпипани, че няма как да не ти падне ченето. Клета майка България в тези неща я няма на картата изобщо.
Привечер една от по-страничните улички буквално се спъвам в някакъв мексиканец, който е паднал на земята, и от устата му излиза пяна. О, Боже... какво да правя...? Виждам с периферното си зрение как в същия момент патрулиращ пеша полицай нещо съобщава по радио-станцията си. И идват 2 линейки (защо две? за всеки случай ли???) буквално след 3 минути. Аз все още кърша ръце и не мога да измисля какво точно да направя. А те вече са тук. Човекът е натоварен и вече лети към болницата. Докато аз все още се чудя какво и как. А в клета майка България хора умират като кучета на улицата, защото "бърза помощ" идва след 40 минути...е...е...евентуално. Ако имаш късмет. А и след това никак не е сигурно че ще си направят труда да те спасяват.
Контраст, след контраст, след контраст. Идва ми в повече! Не си прекарвам добре в Ню Йорк. По-скоро страдам за България. И не е носталгия...
Америка отдавна вече е пълна с емигранти и туристи от всички краища на света, и може да звучи невероятно, но все по-рядко се срещат типичните европеиди - WASP (white anglo-saxon protestant). Пред няколко години това не биеше чак толкова много на очи, както сега. Знам, че този факт определено ще вдъхнови силно всеки расист и националист. Но всяко нещо има и две страни, както ще стане ясно от следващата случка.
Като старо куче бързо успях да разпозная и науча къде са тузарските заведения за хранене около хотела ми. И къде има готина храна на цени, които не са надути поради някакви снобарски съображения. Не че не мога да си купя хамбургер с картофкии за 20 долара. Мога... Ама някак не искам. Влизам в едно неглижирано заведение, където един странен човек, смесица между индиец и китаец, продава донъти. Баш като оригиналните донъти на вкус и на изглед, но много по-евтини. Направо на български цени. Това ми е вече второто влизане в този магазин. Човекът ме посреща с огромна усмивка... Аз казвам, че искам още 2 от тези същите, дето ми ги препоръча последния път и още 2 за проба от други видове. Усмихва се още по-широко... слага ми моите четири, и бързо грабва един по-голям плик, където почна да буха донът след донът от всякакви неопитани от мен видове. В бързината изпуска един на земята, но бързо взема друг и го добавя. Казва - "ти си купуваш четири, ама аз ти подарявам още шест". Казах му да не си прави труда, защото вероятно това ще ми е последното влизане в магазина му. Утре ще съм вече далеч. Усмивката му не се променя, просто ми ги подава. С азиатски поклон. Всичко това толкова сърдечно и перфектно, че ме накара да се почувствам неловко. Та това си е храна за два дни! За три долара!
Събота е. Трафикът е ужасен. Само мога да гадая какво ли е през работните дни. Шофьорите приличат много на българските си колеги. Минават на жълто, тук таме - на червено. Също като пешеходците. Двете групи взаимно се псуват когато някой прекали с нахалството си да не спазва правилата за движение. Полицията обаче кротко и почти незабележимо присъства. Когато някой наистина прекали, полицейската кола просто го застига. На момента. На колите им има надпис: "Courtesy, Professionalism, Respect" - "Учтивост (или Коректност), Професионализъм и Уважение".
И наистина - когато на английски кажеш "полицията респектира гражданите", това означава че полицията уважава гражданите. А когато на български кажеш "Родната полиция респектира протестиращи"... е, някои много добре знаем какво значи това. Та, от хамериканския респект до българският респект... има известна разлика.
И още една човешка история - Хард-рок кафе. Виждаш барабаните, на които е свирил Ринго Стар от Бийтълс. Това са си едни читалищни барабани. Сигурно закупени с двуцифрена сума паундове. Много от съвременните страховити барабанисти на квартално и местно равнище няма да си хвърлят даже сопола (с извинение) по тези барабани. Е да, ама те си остават местни и квартални, колкото и да си купуват скъпи и перфектни барабани. Пък той с тия читалищните е влязъл с гръм и трясък в рок-историята. Както казват някои - "китара Ерик Клептън не прави". Отново се връщаме на това колко е съществен човешкият елемент. Всичко останало са само средства, чрез които той да се изрази.
Да.... Страхотни са небостъргачите, и неоновите реклами. Но хората са ми много, много по-интересни. А Ню Йорк е шарен и космополитен най-вече заради тях. И онези от човешкия род, които са достигнали до божествени висоти в професията си, именно тук е много вероятно да ги срещнеш. От плът и кръв.
Хората - именно те изпълват този град. И с тях най-вече ще го запомня.
